Правилото за 2 минути за Пекин

Правилото за 2 минути за Пекин

Blog Article

- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

— Ти — това? Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: — И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.

— Я някоя млада булка се предаде другиму — рече неподвижно Благолажът и попита: — Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

Чрез приказния свят човек се свързва с вътрешния си свят. По този начин можем да вземем по-мъдри решения, които са в синхрон с духовните ни нужди.

Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.

Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов и като зажъна, рече:

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито ??????? звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.

ВсичкиБългари в чужбинаПортрети на българи в чужбинаБългарски езикЛица от БългарияПосоки из България

НАЗДРАВЕ! И все пак бъдете по-смирени, не дърпайте дявола за опашката. Защото човек е като яйцето, леко да се чукне и всичко приключва, "частни" партита и дискотеки, пък и болести много и всякакви.

— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.